Само три думи осветяват тъмнината, само три думи могат да се изправят срещу злото - триумфът на любовта.

Виктория Сандовал е най-преуспялата дизайнерка в света на модата, но помни добре момента, в който преди 20 години бива блъсната от Бернарда с намерението да загуби малката си дъщеря. Въпреки че прави всичко по силите, за да я намери, не успява. Никога повече не разбира нищо за нея.

Скоро съдбата събира майка и дъщеря. С препоръка от Освалдо, съпругът на Виктория, Мария Десампарада моли Виктория за работа. Тя решава да наеме момичето като модел, без да знае, че тя е дъщерята, която толкова дълго е търсила. Виктория предполага, че съпругът й и изневерява с нея, затова я приема като кандидат, но с идеята да го хване в изневяра.

През цялото време Виктория унижава и оскърбява Мария. Антониета, която е била винаги до Виктория, още от времето, откакто е загубила дъщеря си, я упреква, че се отнася зле с момичето. Виктория не може да обясни противоречивите чувства, които изпитва към Мария Десампарада - от една страна иска да я прегърне, а от друга да я отблъсне.

Максимилиано се запознава с Мария в модната агенция, като премълчава кой е в действителност. Междувременно между двамата се заражда силно привличане, което в последствие се превръща в голяма любов. Мария се отдава на Максимилиано и не след дълго разбира, че е бременна. Когато решава да каже на Максимилиано, той я изпреварва като и казва, че ще се жени за Химена, тъй като е бременна. Мария разбира, че я е измамил и премълчава за своята бременност.

Семейният живот на Максимилиано с Химена е истински ад. При инцидент, по вина на Максимилиано, Химена губи бебето, в следствие на което става лабилна психически.

Максимилиано разбира, че детето, което чака Мария е от него, а не от Ернесто, млад фотограф, влюбен в младата жена. Ернесто иска да се ожени за нея и да поеме грижите за дъщеря й.

Химена узнава, че никога не ще може да стане майка и решава да открадне дъщерята на Мария. Действията й предизвикват отчаяние в момичето, тъй като Химена е готова да я даде за осиновяване.

Години по-късно Виктория се среща отново с Хуан Пабло, когото упреква за страхливостта му, че не се е сбогувал с нея преди да встъпи в семинарията. Тя му казва, че има дъщеря от него и, че Бернанрда, неговата майка, винаги го е знаела.

Хуан Пабло, сега свещеник, много възмутен, упреква Бернанрда за нейното мълчание. От този момент нататък, изпълнен с чувство за вина и безсилие, той решава, че ще търси дъщеря си, докато не я намери.

Превод: Stefania