Адриано е на три години, когато родителите му са убити от индианци в джунглата. Индианското племе осиновява момчето и му дават името Татуапу. Той израства сред индианците диваци, но те така и не го приемат за един от тях, тъй като има бяла кожа и светла коса. Приятелите му го смятат за уродлив човек и твърде неподходящ за тях.
В продължение на 20 години дядото на изчезналия Адриано го е търсил непрекъснато, понеже бил убеден, че внукът му е жив и се намира някъде в джунглата. Старият Никос, не иска да умре, докато не изпълни мечтата си, да види отново внука си, който ще бъде наследник на семейното състояние.
Много хора се надяват това да не се случи, за да се сдобят с богатството на стареца, като например Санта и Роландо, лелята и братовчедът на Адриано. Тези двама убийци се обединяват, за да направят и невъзможното дядото и внукът да се срещнат. Но скоро разбират, че това не е толкова просто, тъй като повечето от плановете им претърпяли провал.
От друга страна, преди 12 години, сержант Балдоши е инсценирал собствената си смърт, за да се скрие от мафията, изоставяйки своята годеница Мария Жоана. Трагедията нанесла толкова дълбоки рани на Мария, че тя се превърнала в безполово същество и с все сили се опитва да скрие своето женско начало. Позволява на женствеността си да се прояви, само когато чете любимите си романи.
Балдоши, който живее под измисленото име професор Бенто в град извън Бразилия, живее с Роза и сина й. Спокойствието на Бенто/Балдоши приключва, когато мафиотът Турко и неговата банда най-накрая го намират, заради което е принуден да избяга още един път.
По време на своето поредно бягане Балдоши среща Татуапо. Като че ли съдбата принуждава тези двама герои, които живеят в постоянна опасност, да зависят един от друг, макар и те да не го желаят. Двамата се обединяват в своеобразен дует, защитават се един друг и правят така че враговете им да не могат да им навредят. Заедно двамата попадат в множество сложни и забавни ситуации.
превод: Stefania