Селесте е бедно момиче, което живее с майка си Лусия. Лекарите откриват рак на Лусия и, макар че тя не казва нищо на Селесте, дъщеря й случайно разбира истината.
Селесте работи в оранжерия и веднъж, занимавайки се с растенията, се запознава с Франко, чиято кола се е повредила и търси помощ. Франко кани Селсте на кафе. Докато разговарят, Франко й разказва легендата за брата Слънце и сестрата Луна. След като й разказва легендата, Франко я пита как се казва и тя му отговаря - Луна, и така, без да знаят имената един на друг, решават да се срещнат в кафето на следващия ден.
Междувременно Лусия се чувства все по-зле с всеки изминал ден. Франко и Селесте продължават да се срещат и заедно засаждат дърво, пред което се кълнат, че ще се обичат докато са живи. Уговарят се да се срещанат на следващия ден и да си кажат истинските имена. В същата нощ Лусия умира в ръцете на Селесте. Докато Селесте страда заради смъртта на майка си, Франко мисли, че Селесте го е излъгала и изкоренява дървото, което са посадили заедно. Аида, най-добрата приятелка на Лусия, предлага на Селесте да живеят заедно, докато се възстанови. Селесте събира малкото си вещи и се премества в замъка на Висконти. Госпожа Тереса, която се нуждае от нова прислужница, мисли, че момичето, което е довела Аида, е новата слугиня и я приканва да си сложи униформата. Аида обяснява, че Селесте не е прислужница. Скоро обаче става слугиня и всички в дома на Висконти я ненавиждат. Тереса е жестока жена и се отнася много зле със Селесте. Енцо, син на Тереса, се влюбва в нея и няколко пъти се опитва да я изнасили. Рита, дъщерята на Тереса, става смъртен враг на Селесте, а Селика, слугинята в замъка също я ненавижда. Единствено мъжът на Рита се отнася нормално с момичето. Скоро в дома пристига още един член на семейството, братът на Енцо - Франко. Отначало двамата са ядосани един на друг, но след време разбират, че се обичат. Но още никой не знае тайната на Лусия - Леандро, бащата на Енцо, е баща и на Селесте.
превод: Stefania