След дълго отсъствие Октавио Вияреал се завръща в Гуанахуато, за да види своя чичо Фернандо, който се намира пред прага на смъртта. Октавио винаги се е отнасял към чичо си като към баща, докато Фернандо не попречва на сватбата му с Фрида. Оттогава Октавио чувства единствено ненавист към чичо си. Октавио пътува към луксозната къща на Вияреал в компанията на доверен служител на Фернандо, когато пред колата изкача галопиращ кон, язден от едно момиче. Октавио е впечатлен от красотата на момичето, но Марсиал презрително му казва, че това е Ана Кристина, любовницата на Фернандо.
Това е клевета, тъй като Фернандо единствено е закрилял това момиче, което живее в земите му заедно с дядо си Мануел. Фернандо умира в ръцете на Ана Кристина, но преди това й признава, че голямата му любов е била "Леонела". Когато вижда мъртвия си чичо, Октавио си спомня любовта, която са изпитвали един към друг и излива гнева си върху Ана Кристина, наричайки я "пропаднала жена".
При все това, в завещанието на Фернандо има условие. Неговият племеник и Ана Кристина, ще наследят фабриката за обувки, само ако се оженят и живеят заедно една година. Корумпираният Марсиел се обажда на амбициозната Фрида и я призовава да дойде, колкото се може по-бързо от Маями. Фрида възобновява отношенията си с Октавио, макар че го убеждава да се ожени за Ана Кристина. Марсиал и Фрида мечтаят да си присвоят фабриката и се споразумяват да направят, така че този брак да не продължи по-дълго, отколкото е необходимо. Двамата сеят съмнения в сърцето на Октавио, за чистотата и добрите намерения на неговата съпруга.
Макар Октавио да обича Ана Кристина, съмненията го разяждат и той заминава с Фрида за Маями. Оттам ще се завърне в компанията на предприемача Рохелио Валенсия, мъж, който знае много неща за миналото на вече бременната Ана Кристина. Само, че Фрида също чака дете. Октавио ще се сблъска със съмненията, любовта към съпругата си и дълга към детето, което Фрида чака.
превод: Stefania