В “Емигранти”: Българи на палатка в най-скъпите парижки квартали

 
 
Получател:


Твоят e-mail:

В “Емигранти”: Българи на палатка в най-скъпите парижки квартали
15.02.2010
Вторият сезон на „Емигранти” продължава да показва нивото, на което, в името на оцеляването на роднините си в България, са поставени българите в модерния свят.

Емблематичната за този сезон е историята на двама българи с образование, които живеят като клошари при минусови температури на палатка в парка на двореца „Шато Дьо Венсан” в един от най-скъпите квартали на Париж.

„Всичко това е за сметка на паричката!” – обясняват героите на нашето време.

Те не пожелаха да покажат лицата си. Извън снимките единият от тях сподели с екипа на „Емигранти“, че има дете, което издържа, за да учи в престижен западноевропейски университет.

За да има пари за образованието на детето си, той пести от наем. Той не желаеше да разказва това, защото не искал синът да се срамува от баща си – типично българско състояние на достойно клошарство – ще се измъчим заради децата, но децата да не знаят как се мъчим заради тях…

И двамата са строители и са добри в това, което правят. И въпреки, че често си намират работа по строежите в Париж, предпочитат да не харчат изкараните пари за наем на квартира.

Казват, че квартирите във Франция освен, че са много скъпи, за да ги наемеш е необходим трудов договор. А такъв те нямат. Живеят по строежите в стаи, в които сами си създават удобствата.

Но единият в края на септември си счупва крака. Не се връща в България да се лекува – от френското здравеопазване получава такива грижи, каквито тук няма как да получи.

И двамата смятат затруднението си за временно. Живеят в палатка при минусовите януарски температури, топлят се на огън, готвят на огън, къпят се в многото безплатни бани, които нямали нищо общо с тези у нас. И никой не им създава проблеми, че по този начин, защото не секат дърветата, изхвърлят боклука на определените за това места, внимават с огъня…

Двамата дори смятат, че властите се отнасят много толерантно с тях – осигурявали им чували за боклук, снабдили ги със спални чували, когато температурите паднали под нулата, а пожарникарите, извикани от бдителен гражданин, видял огъня край палатката, им дали платнище, с което да го закрият, за да не се вижда от пътя и да не притеснява минаващите.

Техният огън е последният племенен огън на българите – за него френските пожарникари си затварят очите, на него се топлят преминаващите през парка местни хомосексуалисти, които се чудят как човек може да издържи на минусовите температури по това време, а боб чорбата на тези емигранти струва за една тенждера по-малко от едно евро.

Те не си правят илюзии колко струват – те просто виждат милостта, но и високомерието на приемната нация; виждат точно определеното си място в обществената йерархия; виждат стъпалото, което им е отредено в модерния свят и бързо схващат, че когато се говори за свобода, равенство, братство, всъщност става дума за това да те поставят на мястото ти.

А нашето място… Нашето място е някъде там – между черните и малко по-надолу.

Очаквай на 15-и февруари (понеделник) от 21 часа по Нова телевизия.

 

коментари (1)


 
тагове
 
 
добави в любими
 
коментари
 
добави коментар
 
 
 
 
  
Какво ти се гледа?

 

реклама
реклама

 
Всички права запазени © 2009 Created by website.bg