Елена Корикова се прослави благодарение на снимките си в ярки исорически кинофилми. Тя започва кариерата си с "Барышня-крестьяка" ("Госпожица- селянка") по Пушкин, а последните две години посвещава на "Бедната Настя". Но зад приказните костюми и изтънчените образи стои работа в режим нон-стоп.

Графикът на Корикова е примерно такъв - вечер - спектакъл, през деня - репетиции на нов спектакъл и снимки в сериала. Десетгодишният си син Арсений тя виждала или спящ, или се чувала с него по телефона. На Елена почти не и оставало време за сина й, а всички на снимачната площадка били поразени от работоспособността и издръжливостта на тази крехка жена. Последният снимачен ден на "Бедната Настя" съвпаднал с рождения ден на Корикова и колегите й поднеси вълшебен подарък - сандък с рокли на нейната героиня.

Елена родила Арсений още като студентка и отишла на снимачната пощадка само седмица след това, а синът си кърмила в почивките между снимките.

Корикова е завършила ВГИК през 1995 година и същата година на фестивала "Киношок" получила приз за най-добра женска роля във филма "Барышня- крестьянка" по повестта на Пушкин. Това било началото на успеха - Корикова пленила критиците и зрителите със своята естественост и чистота. През 1998 Елена заедно със сина си и мъжа си Максим Осадчий, оператор по професия, се отправила да покорява Америка. Там семейството останало три години - Максим снимал клипове, а Елена получила неочаквано предложение да стане модел. По-късно е снимала в главната роля във филма "Алиса в подземлье" ("Алиса в подземието"), който получил приз на един американски фестивал. В битово отношение всичко се разивало чудесно, но било очевидно- нямало да и се удаде на направи кариера в САЩ и Корикова се върнала в родината.

Героините, които тя играе сега, са в бошинството си изящни, дълбоки натури. Самата Елена каза за себе си, че характерът и не е лесен. Тя се старае да не извиква у хората отрицателни емоции и да бъде доброжелатена особено с тези, с които работи рамо до рамо. Корикова признава, че е решителна и упорита. Пробемите си решава по реда на възикването им, както любимата си героиня Скарет О'Хара: "Няма да мисля за това сега, ще мисля утре". И ако взима за себе си някакво решение, отива докрая, дори ако я боли и се налага да страда.

От друга страна може би тайната на успеха на Елена Корикова е, че просто и върви. Тя има много роли, много призове, зрителсо признание, грижовен мъж и любящ син, който макар че на ръст вече е по-висок от мама, нежно и казва "моята кукличка". Но зад целият този късмет стоят тежък труд и постоянна поверка на издръжливостта.
Първият път, когато се е оженила, още нямала 20 години. Този брак не се получил и Елена, която дошла от Тоболск в Москва за да постъпи във ВГИК, живяла в столицата съвсем сама - без приятели и роднини. За тези месеци тя много пораснала и се научила на най-съкровеното - винаги да остане себе си. Не обича много да говори за семейството и мъжа си, но признава, че е щастлива, макар че съвместният живот с нея е равнстоен на подвиг, защото по природа изисква много от хората.

превод: Lina

Рейтинг: 0

Гласувай: 

Няма добавени тагове

 

За съжаление, все още няма публикувани коментари.